Детството на Ралфи: Малката принцеса

Тя беше едва на 6 месеца когато се случи това. Един ден Марголин, дядото на Ралфи (истиското му име всъщност беше Мартин, но от както стана на 15 той настояваше всички да му викат Марголин), трябваше да гледа внучка си, защото на родителите й им се наложи да отидат до Тронен, на гости на техни приятели, а бебето беше прекалено малко, за да пътува. Марголин нахрани Ралфи и взе една от детските книжки, за да й прочете приказка, докато тя заспи. Но вдъхновен от разказите за дракони и принцеси, дядото реши, че вместо да чете приказката, ще бъде по-добре да я разиграе. Марголин изрови от килера някои от старите рокли на жена си, ряза, крои и резултатът бе една малка рокля, която, според него, беше достойна за принцеса. Облече я на детето и докато се радваше на творението си, се чудеше с какво още да го допълни. А момиченцето имаше късмет, че още не разбираше какво става около него. “Роклята” беше зелена…отпред, а гърбът й - лилав; единият й ръкав, по-дългият, беше кафяв и висеше странно, създавайки впечатлението, че в него няма ръка. Другият - по-късият, беше син, с червени копчета в края. За разлика от “колегата” си, тоя ръкав не висеше, но пък стърчеше на рамото. Полата на роклята беше дълга и широка (колкото за бебе), и за да подсили ефекта, Марголин беше пришил дантела от едно старо перде на петна, която обаче отпред беше по-дълга от колкото отзад и изглеждаше все едно момиченцето току що е излязло от кухнята. Яката беше висока и твърда, и щеше да е много удачна ако бебето имаше травма на шийните прешлени (а можеше и да причини такава). На главата на Ралфи, вместо бебешката шапчица имаше коронка, направена от картон и златиста боя, украсена с де що имаше бляскаво в къщата. Но дядото не се спря до там. Той украси детската количка с цветя и клончета и върза кучето отпред, за да играя ролята на кон. Марголин се преоблече като крал (костюмът беше останал от миналогодишния карнавал) и тръгна из квартала, като не спираше да подвиква, на всички да се отдръпнат, защото по пътя минавала принцеса Ралфонсуела.
Можете и сами да си представите физиономиите на хората. Едни се смееха, други се чудеха кой е поверил детето в ръцете на този побъркан, трети просто гледаха и не вярваха на очите си (или на ушите си - кой както му харесва).
Марголин имаше намерение да обиколи целия град, за да представи на всички принцесата, но точно тогава по пътя се зададе Констанс - бабата на Ралфи. Същата сутрин тя отиде на гости на сестра си, както правеше всяка събота, вярвайки че всичко вкъщи ще бъде наред. Но за своя изненада Констанс се сблъска на улицата със една импровизрана карета, теглена от нещастното куче, което беше навело глава, засрамено от това, че го използват като впрегатен добитък; Ралфи в количката, изглеждаща малко повече от нелепо, облечена в някакво подобие на дреха, и мъжа й, облечен като палячо, който подвиква на хората и се прави на ненормален (всъщност Констанс вече не беше много убедена в психичното здраве на съпруга си).
В мига когато съзря жена си, Марголин вече знаеше, че е загазил здраво. Той обърна количката и се забърза назад, опитвайки се да избяга от сащисаната си съпруга, но тя успя да го настигне и поведе "веселата" трупа кум къщи. След като се съвзе от шока и преоблече детето, Констанс излезе навън и убеди съседите да не казват нищо на дъщеря й и зет й за случилото се този следобед. После, малко поуспокоена, се прибра и въпреки, че Марголин се опита да докаже “невинността” си, бабата даде тържествен обет на внучката си, че повече няма да я оставя сама в ръцете на нейния дядо.