Дракончето

Ралфи порастна. Без особени последици от убежденията на дядо си Марголин, покрай когото имаше и други леки инциденти след дебюта ѝ като принцеса пред съгражданите. Но към тези инциденти ще се върнем друг път.
Веднъж, когато Ралфи беше на пет, Марголин я изведе на дневната разходка във "Вековната гора" (която всъщност представляваше градският парк в центъра на Лорд). И както почти всеки път се случваше, още докато стигнеха до детската площадка и Ралфи започнеше да си играе, Марголин вече похъркваше сладко (и доста шумно) на някоя пейка. Питате се кой внимаваше за Ралфи? Констанс, познавайки добре навиците на мъжа си, беше инструктирала стриктно всички майки/баби/детегледачки да ги държат под око. И двамата!
По едно време обаче, докато децата си играеха не толкова кротко и спокойно, колкото им се искаше на всички възрастни придружители, Ралфи, улисана да гони една заблудена пеперуда, взела панделката на едно момиченце за цвете, се озова на полянката до детската площадка.
И тогава го видя. На един камък, препичащо се на слънце, беше кацнало едно малко драконче.
- Яяя... Колко си интересно! Ти си дракон нали? Никога не бях виждала дракон на живо! - възклкна детето - Здравей, аз съм Ралфи. Ти как се казваш?
- Блинк. - премигна животинчето, решило, че не си струва да си прекъсва слънчевата баня, заради едно малко двукрако същество с огромни опулени очи, което го гледа отдалеко и издава някакви неразбираеми звуци.
- Ама къде са ти крилата? - попита пак Ралфи и се приближи още съвсем мъничко.
- Блинк, блинк. - премигна отново дракончето.
- Ще ми покажеш ли как огнедишаш? Нали драконите са огнедишащи. Дядо така казва. - не се отказваше от въпросите си детето. Все пак не се знаеше кога отново ще види (не само на карнтинка) някое такова интересно същество, за което само ѝ бяха разказвали (предимно Марголин).
- Ти си толкова дребно! Някак си си представях, че драконите са по-големи. Нали все пак отвличате принцесите. И защо имаш само една глава? Ааа, сетих се! Ти още си бебе. Аз вече съм голяма. На цели пет години съм. Ти на колко години си?
- Блинк. - отговори животинчето по своя безмълвен начин.
- А познаваш ли някой еднорог? Много ми се иска да се запозная и с еднорог. Като идвате от едно и също място, все пак трябва да сте се срещали.
- Блинк, блинк. - отговори дракончето, доволно, че малкото големооко същество продължава да спазва достатъчно дистанция, за да си продължи припека.
- ААААА, ДЕТЕНЦЕ! КАКВО ПРАВИШ ДО ТОВА УЖАСНО СЪЩЕСТВО!!! - се чу изведнъж ужасяващият писък на една от майките, забелязала "липсата" на Ралфи.
- Говоря си с дракончето. - отговори уплашено детето, чудейки се защо майката на Морти пищи така, все едно бе видяла отново мишката, която живееше под пейката на площадката и веднъж имаше глупостта да си подаде мустаците навън преди децата (и техните безсташни майки) да се приберат по домовете си.
- ТОВА НЕ Е ДРАКОНЧЕ! ТОВА Е ГУЩЕР! ЕЛА БЪРЗО ТУК, ПРЕДИ ДА ТЕ Е УХАПАЛ! - изпищя още по-високо госпожа Спанакова, с което успя да събуди дори и хъркащия Марголин.
- Ааа... Какво...Ъъъ... Става... - Марголин стана и се втурна към тях (по-скоро тръгна колкото се може по-бързо, предвид, че не беше първа младост, а и току що го бяха изтръгнали от следобедната му дрямка на чист въздух).
- Дядоо! - изписка Ралфи - Преди малко се запознах с едно драконче. Ето, виж! - обърна се детето и посочи камъка, на който, естествено, "дракончето" липсваше, предвидливо духнало, още при първия писък на госпожа Спанакова.
- Г-н Марголин, трябва да внимавате повече! Внучката Ви си играеше с един огромен гущер! Дойдох тъкмо навреме, преди той да скочи върху нея! Представете си какво щеше да й се случи, ако не бях наблизо! - изписка вече малко по-тихо госпожа Спанакова.
Марголин погледна камъка, който не беше много по-голям от една ябълка, благодари сърдечно на жената за  намесата (знаеше, че няма как да я убеди, че гущерчето очевидно е било съвсем мъничко) и поведе Ралфи към къщи, надявайки се Констанс да не научи в близкте час-два за случката (тя винаги разбираше рано или късно!), за да може да измисли нещо в своя защита.